Книгата е рецензирана от утвърдените български историци и археолози проф. По думите им книгата обхваща слабо изследвана зона около западния край на Созополския залив с площ от 300 дка. Научният труд е структуриран в пет основни глави – Географско описание и характеристика на Созополския залив и неговия западен хинтерланд; Преглед на запазените писмени извори за западната периферия на залива, като тази част включва анализ на историческите сведения, които хвърлят светлина върху развитието на района през различни епохи; Хипотези за разположението на „второто Созополско пристанище“ - споменато в VI век в анонимен периплус на Черно море, пристанището се разглежда с нови теории и аргументи; Резултати от археологическите проучвания, където се представят различни по вид структури, разположени симетрично на Созопол, както и данни от вече известни археологически експедиции; Публикация на нови находки - за първи път се разкриват резултатите от разкопки на непознати досега обекти, които имат пряко отношение към темата на изследването.

Националният исторически музей (НИМ) представя най-новата книга на проф. д-р Иван Христов, озаглавена Between Sozopol and Talasakra: Unknown archaeology of the Sozopol Bay and its western hinterland („Между Созопол и Таласакра: Непознатата археология на Созополския залив и неговия западен хинтерланд“). Изданието е резултат от дългогодишните археологически проучвания на екипа на НИМ, осъществени в землището и акваторията на град Черноморец в периода 2014 – 2025 г, съобщават от екипа.

Книгата е рецензирана от утвърдените български историци и археолози проф. д-р Иван Тодоров и проф. д-р Сергей Торбатов, което гарантира нейното високо научно качество. „Това издание е значим принос към археологическата и историческата наука и ще бъде полезно както за специалисти, така и за любители на историята и археологията“, казват от НИМ. 

По думите им книгата обхваща слабо изследвана зона около западния край на Созополския залив с площ от 300 дка. Проучването се отличава с интердисциплинарен подход, който включва методите на полевата и подводната археология, историческата география и геофизиката. От екипа посочват, че това изследване разширява научното познание за разположението и характера на археологическите обекти от различни исторически периоди в околностите на древния полис Аполония Понтика (днешен Созопол).

Научният труд е структуриран в пет основни глави – Географско описание и характеристика на Созополския залив и неговия западен хинтерланд; Преглед на запазените писмени извори за западната периферия на залива, като тази част включва анализ на историческите сведения, които хвърлят светлина върху развитието на района през различни епохи; Хипотези за разположението на „второто Созополско пристанище“ - споменато в VI век в анонимен периплус на Черно море, пристанището се разглежда с нови теории и аргументи; Резултати от археологическите проучвания, където се представят различни по вид структури, разположени симетрично на Созопол, както и данни от вече известни археологически експедиции; Публикация на нови находки - за първи път се разкриват резултатите от разкопки на непознати досега обекти, които имат пряко отношение към темата на изследването.

Основните изводи и научен принос са в заключителната част, където проф. Христов разглежда характера на откритите структури и тяхното значение за историята на хилядолетния черноморски полис. Авторът предлага терминът „проастион“ (προστ(ε)ιον) за обозначение на крайградската зона на Аполония Понтика/Созопол, която включва пристанища и прилежащи структури. Основната територия на тази зона обхваща полуостров Хрисосотира до гр. Черноморец, като новопубликуваните данни хвърлят допълнителна светлина върху развитието на региона, казват още от НИМ.

Проф. д-р Иван Христов Христов е председател на Научната група в НИМ. Хабилитиран с наукометрични показатели в Националния център за информация и документация (НАЦИД). Зам. директор по Научната дейност. Специалист по антична история и археология, подводна археология. Научните му интереси са свързани с резиденции на одриските владетели от IV в. пр. Хр.; проучване на римски крайпътни станции и съоръжения; изследване на крайбрежни крепости и пристанищни зони по Западно понтийското крайбрежие; късноелинистическата култура. Автор на 35 книги и на 100 научни статии. Главен редактор на Известия на Национален исторически музей. Член на редколегията на Известия на Бургаския музей. Член на Съвета за теренни проучвания.

/ВСР

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.